Бързо действащ и признат в академичните среди наред с класическите школи, методът EMDR се разпространява благодарение на резултатите си, подкрепени с голям брой емпирични доказателства.
Началото
Методът е създаден от американската психоложка Франсин Шапиро. Движенията на очите, използвани по време на терапията, наподобяват очните движения във фазата на REM съня, в която сънуваме. През 1989 г. започват редица експерименти и контролирани изследвания с доброволци, които „преработват“ неприятни събития по този начин.
През 1990 г. Шапиро събира достатъчно данни и официално създава методиката EMDR (Eye Movement Desensitization and Reprocessing), или десенсибилизация и преработка чрез движение на очите.
В началото EMDR се прилага при ветерани от войната с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), при хора, преживели катастрофи и травмиращи събития, физическо и сексуално насилие, раздяла и загуба.
През 2004 г. EMDR е призната от Американската психиатрична асоциация за ефективна терапия при такива проблеми. През 2013 г. EMDR, заедно с когнитивно-поведенческата терапия, е препоръчана като метод на избор при деца, юноши и възрастни, преживели травми и страдащи от ПТСР.
Къде се прилага
Сферата на приложение продължава да се разширява. EMDR се прилага при:
- тревожност и паник атаки;
- обсесивно-компулсивно разстройство;
- хранителни разстройства;
- фобии, включително най-разпространената: страх от говорене пред публика;
- депресия;
- затруднения в училище, на работа, в спорта и в бизнеса.
Методът работи с всякакви спомени, дори с фантазни, които често присъстват в ранното детство.
Какво се случва в мозъка
Изследвания на клиенти, преминали през EMDR терапия, показват какво се случва на ниво мозъчна активност. Изследванията с функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) илюстрират промяната преди и след една EMDR сесия. Това нагледно обяснява защо след „преработката“ събитието вече не носи на човека дискомфорта, който е изпитвал първоначално.
Минало, настояще и бъдеще
Стремежът на EMDR е да намали максимално дискомфорта от събитията, които носим в спомените си, чрез т.нар. адаптивна преработка на информацията. Преработката обхваща три сфери: миналото, настоящите отключващи фактори и бъдещето.
Когато тялото не вярва, че опасността е отминала
Понякога умът знае, че няма опасност, но тялото продължава да реагира с паника. Това означава, че страхът е „заклещен“ в нервната система като минал травматичен спомен. Чрез EMDR преработваме тези блокажи и намаляваме емоционалния заряд на миналото, за да може тялото днес да се почувства в безопасност.