Меню Затваряне

Нефармакологични терапевтични интервенции

Поведеческите и психосоциалните терапевтични подходи често се определят под общото название „нефармакологични стратегии“ или „психотерапия“. Изборът на психологична стратегия се определя от нуждите на клиента, естеството и тежестта на проблемите и от готовността му за промяна.

Ето някои от най-често прилаганите терапевтични методи: Индивидуална работа с клиентите: При повечето зависими пациенти употребата на психоактивно вещество е заела централно място в живота им измествайки други психосоциални ценности – работа, взаимоотношения с хора, семейството и т.н. При спиране на употребата се образува огромна празнина, която трябва да бъде запълнена с нови функционални поведения. В индивидуалната терапия често се използват техники, които предизвикват мощен емоционален отговор при пациента.

Зависимитепациенти обикновено се фокусират върху предимствата на от употребата като всъщото време подценяват негативните последствия, и това е нормална защита.

Много от пациентите със зависимост са с разрушени социални връзки и семейни отношения, липса на трудови умения, нарушения в психичното здраве или двойни диагнози, а това прави лечението строго индивидуално и ни поставя пред голямо предизвикателство.

Повече от половината употребяващи някакво психоактивно вещество са употребявали или употребяват и друго такова. Причините за това могат да бъдат много и различни, например чисто любопитство, увеличаване на търсения ефект и др.

Избор на подходяща форма за лечение

Избирането на подходяща форма на лечение, интервенции и услуги, които да отговарят на нуждите на пациента са от основно значение за изхода от терапията. Основната цел е пациента да постигнат трайни промени в начина си на живот, да постигнат пълно въздържание и значително да намалят щетите причинени от злоупотребата. Значимо да подобрият соматичното и психичното си състояние, сами да започнат да се справят със стреса, да решават проблемите си и постигнат емоционален контрол без употреба на вещества.

Подкрепя се себеефективността,която е ключов елемент в мотивацията за промяна и е доста добър прогностиченфактор за резултата от терапията, вследствие на която, се отбелязва положителнапромяна във външния вид и начина на комуникация на пациентите. Те трябва да започнатда избягват неподходящата компания и успяват да отклоняват покани за срещи,които крият опасност за подновяване на зависимото поведение, подобряватотношенията с близките си, поставят си цели и работят по реализацията им.

Психотерапия при зависимости

Психотерапията при зависимости е набор от техники, чрез които се открива, събужда и изважда на повърхността вътрешната мотивация на човека, така че да служи на собствените му цели и ценности. Преодоляването на зависимостта е процес състоящ се от няколко стадия, на всеки от който трябва да бъдат разрешени определени задачи Мотивацията е това, което осигурява стимула за фокуса, усилията и енергията, нужни за придвижване през целия процес на промяната, който обаче винаги е съпроводен от известна доза съпротива. Съпротивата е междуличностно явление и начинът, по който реагираме, влияе върху нейното засилване или нейното намаляване. Тя може да бъде използвана умело в терапията, тя е разбираема и е начало на промяната.

Ангажирането с план за промяна завършва първия цикъл от терапията, но да се накара клиента да говори за промяна е важно не само в началните сесии, а и през цялото консултиране. Защото амбивалентността обикновено не изчезва, а само намалява в прехода към следващата фаза. Много често, когато в семейството има зависим, проблемът му се превръща в основен за всички негови близки. Подобно на зависимостта от психо-активни вещества, съзависимостта също се развива, задълбочава и става все по-опасна за живота и здравето на най-близките хора на употребяващия. Семейството често представлява значителен терапевтичен ресурс и именно за това фамилната терапия може да играе решаваща роля при много от пациентите.