Фамилната терапия е психотерапевтичен метод, при който се работи с цялото семейство и/или с интимните партньори. Тя е особено подходяща при брачни недоразумения и при поведенчески проблеми у децата.
Предистория
Фамилната терапия е сравнително нов психотерапевтичен метод. С нарастващото разбиране, че семейството е важно за психичния комфорт на членовете си, се правят и първите стъпки за работа с цялото семейство, а не само с отделни негови членове. Теоретичните основи са поставени от американския антрополог Грегъри Бейтсън, който описва модели на взаимоотношения в малки групи. Така той пренася фокуса от вътрешния свят на индивида (предмет на индивидуалната психотерапия) към семейната система. Оттогава полето на фамилната терапия непрекъснато се развива и обогатява с модели, базирани на различни теоретични основи.
Семейството като система
Семейството е гъвкава група, която сама определя правилата си и е нещо повече от сбора на отделните си членове. Когато двама души започнат да живеят заедно, освен „Аз“ и „Ти“ се появява и „Ние“. Тази система има свои граници и поддържа баланс чрез набор от вътрешни правила.
Правилата във всяко семейство са различни. Затова периодът на „напасване“ в новото семейство е особено важен: то трябва да изработи свои правила, част от които са нови, а други са пренесени от семействата на двамата партньори. Семейната терапия поставя ударението върху взаимоотношенията и общуването между членовете на семейството. Счита се, че те са основен източник както на добро психично здраве, така и на дискомфорт.
Общуване
Общуването е важно, защото определя характера на отношенията между хората. То обхваща както информацията, която се предава и приема, така и смисъла, който човек разчита в нея. Елементите на общуването са словесни (думите, които изричаме) и несловесни (позата на тялото, интонацията и др.). Важна е и ситуацията, в която се предава посланието. Така едно и също послание може да придобие различен смисъл в зависимост от начина, по който е казано, и от това какво чува партньорът.
Изречението „Боли ме главата“ може да означава „Имам нужда от малко усамотение“, но и „Сърдит/а съм ти и не искам да говоря с теб“, „Имах много проблеми в службата“, „Напрегнат/а съм“ или „Имам нужда да споделя с теб какво ми се случва“.
Вариантите са многобройни и зависят както от състоянието на този, който казва думите, така и от този, който ги чува. Недоразуменията възникват, когато говорещият влага един смисъл, а слушащият разбира друг.
Приложение
Фамилната терапия може да се използва самостоятелно или в комбинация с други терапевтични подходи. Тя е подходяща при затруднения във взаимоотношенията между членовете на семейството и при промяна в състава му (развод, смърт, нов брак). Тя е ефективен метод и при сериозни телесни или психични проблеми с хронично протичане, например диабет, хипертония, астма, депресия, анорексия, зависимост към алкохол, психоактивни вещества или хазарт.
Как протича
Фамилната терапия протича в срещи (сесии) между семейството и терапевта. Терапевтът мобилизира ресурсите на семейството за изграждане на удовлетворяващи взаимоотношения и ясна комуникация между членовете му. Той е неутрален: не взема ничия страна и не служи за съдник.
В практиката си работя и с фамилни констелации, които помагат да се разплетат родовите динамики.