Създателят на психодрамата Джейкъб Морено я определя като „изследване на вътрешния свят и социалните отношения на човека със средствата на ролевата игра“.
Използват се техники, чрез които клиентът изиграва минали, настоящи или очаквани житейски ситуации и роли, за да ги разбере по-пълно и да постигне катарзис.
Значими събития се изиграват или преиграват, за да може човек да разпознае и изживее скрити, потискани досега чувства, да ги изрази пълно и свободно и да изпробва ново, по-ефективно поведение. Морено вярва, че изиграването на проблемите има по-голяма терапевтична стойност, отколкото само говоренето за тях.
Техниките на психодрамата насърчават действието, срещата и взаимодействието между хората, изразяването на чувствата в настоящия момент и проверката на реалността. Срещата се случва „тук и сега“, независимо дали изиграването се отнася до минало или до очаквано събитие. Последователите на Морено доразвиват и усъвършенстват метода.
Основни цели на психодрамата
- разкриване и разрешаване на вътрешни конфликти;
- справяне с проблеми в общуването;
- повишаване на креативността и спонтанността;
- справяне със загуби;
- личностно израстване;
- моделиране на бъдещето;
- справяне със страхове, неувереност и ниско самочувствие.
Къде се използва
- индивидуална терапия;
- групи за развитие на личността;
- бизнес тренинги;
- работа с деца;
- социална дейност;
- семейно консултиране.
Безопасна сцена
При социална тревожност пренасяме терапията от думи в действие. В кабинета разиграваме плашещите ситуации (интервю, среща, разговор) на „безопасна сцена“. Влизайки в ролята на другите, виждате, че те не са съдници. Извеждаме гласа на вътрешния критик извън вас, за да се научите физически и гласово да му поставяте граници.
При ОКР разиграваме символичния смисъл на натрапчивостите, за да видите какво се опитвате да „контролирате“ или „измиете“ чрез тях.